Какво е регенеративно земеделие и защо се говори за carbon credits

Share
Поле с минимална обработка на почвата — основна практика в регенеративното земеделие
Photo by Esteban Trivelli / Unsplash

На тазгодишния „Ден на полето" в Паскалево една от най-обсъжданите теми беше регенеративното земеделие. Проф. Ценов, проф. Нанкова и Клейдан говориха за решения при променящи се климатични условия. Но какво точно стои зад тези думи и защо е важно за фермерите в България?

Какво е регенеративно земеделие

Регенеративното земеделие е подход, при който целта не е просто да произвеждаш — а да възстановяваш почвата в процеса. Основните практики включват минимална обработка на почвата (no-till или strip-till), покривни култури между сезоните, разнообразен сеитбооборот и намалено използване на синтетични торове и пестициди.

Резултатът е почва, която задържа повече вода, издържа по-добре на суша и е по-богата на органична материя. За фермер в Добруджа, където летните суши стават все по-чести, това не е теория — а практическа необходимост.

Какво са въглеродните кредити (carbon credits)

Когато прилагаш регенеративни практики, почвата улавя въглерод от атмосферата и го съхранява. Този уловен въглерод може да бъде измерен, сертифициран и продаден като въглероден кредит на компании, които искат да компенсират своите емисии.

Казано по-просто — ти печелиш допълнителен доход от това, че обработваш земята по-устойчиво.

EU рамка: CRCF (Regulation EU 2024/3012)

Европейският съюз вече има официална рамка за сертифициране на въглеродни кредити от земеделие — Carbon Removals and Carbon Farming (CRCF) регулацията. Тя влезе в сила през декември 2024 г. и е доброволна — никой не те задължава, но ако участваш, получаваш достъп до нов източник на приходи.

На 10 юли 2026 г. Европейската комисия прие първите сертификационни методологии за carbon farming, покриващи три типа дейности: земеделие и агролесовъдство върху минерални почви, възстановяване на торфища и залесяване. Първите CRCF сертифицирани единици се очакват от реколта 2027.

Какво се случва в България

В Кампания 2026 за пръв път има компенсаторно подпомагане за консервационно земеделие — практически стимул от държавата да тръгнеш в тази посока. А с приемането на CRCF методологиите през юли 2026, българските фермери ще имат достъп до европейски сертифицирани въглеродни кредити от реколта 2027.

Какво общо има с AgroDecide

NDVI картите показват как се развива културата ти — ако започнеш с регенеративни практики, ще виждаш промяната в здравето на растенията със сателитни данни. SPI индексът ще ти покаже доколко почвата ти се справя със сушата в сравнение с 30-годишната климатология. А AI агрономът може да ти даде конкретни съвети за сеитбооборот и покривни култури.


Регистрирай се безплатно на agrodecide.com и започни да следиш парцелите си с данни, не по усет.

Read more

Буреносни облаци над земеделско поле — рискът, заради който застраховката има смисъл

Застраховка на реколтата — струва ли си и какво покрива

Всяка година градушки, суша и наводнения унищожават реколта за милиони в България. Застраховката може да покрие загубите — но много фермери не я правят, защото не разбират какво точно получават. Какво покрива стандартната полица Повечето застрахователи в България предлагат покритие срещу градушка, буря, наводнение и пожар. Това са „именувани рискове"

Пшенично поле в Добруджа — регионът с най-високите ренти в България

Как се определя цената на рентата в Добруджа

Рентата е най-големият фиксиран разход за повечето зърнопроизводители. Но как се формира цената и кога има смисъл да предоговаряш? Какво определя рентата Четири основни фактора: Бонитет на земята — по-плодородните почви (чернозем в Добруджа) предполагат по-висока рента от бедните (песъчливи или кисели почви в Странджа). Местоположение — близост до

Различни култури на съседни парцели — основата на правилния сеитбооборот

Сеитбооборот — 3 грешки, които струват скъпо

Сеитбооборотът не е просто изискване за субсидии. Правилното редуване на културите спестява торове, намалява болестите и вдига добивите. Грешка 1: Пшеница след пшеница Най-честата грешка в Добруджа. Удобно е — познаваш технологията, имаш машините, пазарът е сигурен. Но втората година пшеница на същия парцел носи 15-25% по-нисък добив.

Почвена проба от земеделско поле — основа за правилно торене

Защо почвеният анализ след жътва спестява пари

Повечето фермери торят „по навик" — същото количество, същия тор, всяка година. Но почвата се променя. Почвеният анализ след жътва ти показва какво реално има в земята и какво липсва — за да не хвърляш пари за тор, който не ти трябва. Кога да вземеш проби Най-подходящият момент е 2-